(ot МАГИСТРАЛА ДВЕ):

 

 

Чисти, ранени и често майсторски, разгърнати в един от най-забележителните цикли в съвременната поезия: стихотворенията от Магистрала Две на Даниел Калабрезе са истински триумф на поезията, разбирана като изкуство не на думите, а на онова, което думите никога не са били в състояние да ни кажат. Тази стихосбирка чертае маршрут, който е едновременно географски и мисловен, биографичен и метафизичен, и който в крайна сметка се възвишава като една всеобхватна метафора за живота, за пътуването, а оттам и за изгубването. Вдъхновението за стихосбирката идва от един конкретен пейзаж, затова е проникната от една странна религиозност, от носталгия по някакво несъществуващо място и по едно време, към което човек никога няма да се върне, така както никога не ще се влезе два пъти в една и съща река. Тази радикална невъзможност се таи в общото начало на утопията, мечтата и злощастието. С Магистрала Две Даниел Калабрезе се утвърждава като един от най-завършените и изключителни поетични творци на нашето време. Неговият сдържан и прецизен изказ е красив, без никога да се поддава на суетата; напомня на течението на едно безбрежно широко речно устие, чиито води изглеждат неподвижни, но са способни да пометат всичко, което опита да ги спре. Заедно с някои други върхови поетични постижения, тази стихосбирка е свидетелство за силата и оригиналността на съвременната латиноамериканска поезия, за нейната впечатляваща способност за обновление, както и за нейната болезнена и внушителна магистралност.

Раул Зурита

​

Метод за изчисляване на времето

 

Живеещите от тази страна на пътя 

разбират от компенсации: 

всеки път, щом някой мине в посока на юг, 

отбелязват точния час

и пускат един камък в празнотата на битието.

 

Живеещите от другата страна 

познават полярността: 

всеки път, щом някой мине в обратната посока, 

на връщане,

те отбелязват същото, 

но вадят един камък от празнотата на битието.

 

Така едни запълват празнотата си,

а други я прочистват.

 

След известно време, 

запълнилите празнотата си

пресичат по стария мост (който беше нов) 

и чакат търпеливо,

за да преминат възвръщенците от юг, 

един след друг, 

докато празнотата стане абсолютна.

​

 

Método para calcular el tiempo// Los que viven a este lado de la ruta/ saben de compensaciones:/ cada vez que alguien pasa rumbo al Sur/ anotan la hora exacta/ y dejan caer una piedra en el vacío del ser.// Quienes viven del otro lado/ conocen la polaridad:/ cada vez que alguien pasa en sentido contrario,/ de regreso,/ anotan lo mismo,/ pero sacan una piedra del vacío del ser.// Así unos llenan su vacío/ y otros lo despejan.// Cada cierto tiempo,/ los que han llenado su vacío/ cruzan por el puente viejo (que era nuevo)/ y esperan con paciencia/ a que pasen los regresadores del Sur,/ uno tras otro,/ hasta que el vacío es total.

 

 

Удавникът

 

Искам да поясня, че се удавих

не в някоя река, а в самата пръст.

 

Единствената река, която нося в паметта си 

е едно разтърсване,

където малките неща потъват,

но никога не изчезват напълно.

 

Понякога

потъват преди реката да премине.

 

И техния зов за помощ

винаги

пристига късно.

​

​

El ahogado// Deseo aclarar que no fue en un río/ sino en la misma tierra donde me ahogué. // El único río que llevo en la memoria/ es un estremecimiento/ donde las pequeñas cosas se hunden/ aunque nunca llegan a desaparecer. // A veces, / se hunden antes de que pase el río.// Y su pedido de auxilio/ siempre/ llega tarde.

 

​

Разликите между баща ми и Керуак

 

Баща ми е роден година по-късно, 

далеч, почти на брега на магистралата.

 

Керуак, от своя страна, не е имал баща. 

Роден е в открито море, като дядо ми.

 

Че за какво му е на баща ми да пише поезия. 

А Керуак, между католик и будист, 

преминаваше всякакви граници.

 

Татко имаше червено колело: това се казва пътуване!

 

Уф, и двамата мразеха комунизма. 

Вярвам, че ако една мистериозна случайност

ги беше събрала на маса в някой бар,

щяха добре да се посмеят.

 

Но баща ми, заклет перонист, се напи

само веднъж в целия си живот.

​

​

Las diferencias entre mi padre y Kerouac// Mi padre nació un año después,/ muy lejos, casi a la orilla de esta ruta.// Kerouac no tuvo, a su vez, un padre/ nacido en altamar, como mi abuelo.// Y para qué iba a escribir poesía, mi padre./ En cambio Kerouac, entre católico y budista,/ excedía todas las fronteras.// Papá tenía una bicicleta roja: eso es viajar.// Uf, ambos detestaron el comunismo./ Creo que si un cruce misterioso/ los hubiese reunido en la mesa de algún bar/ se habrían reído mucho.// Pero mi padre, que era peronista, se emborrachó/ una sola vez en toda su vida.

​

​

​

Знамение

 

Работата за днешния ден се състои 

в носенето насам-натам на един камък.

Скалата е много тежка,

по-тежка от вол,

по-тежка от торба, препълнена с дъжд.

Дупката е праисторическа:

черно огледало,

което след миг ще погълне света.

 

Работата за днешния ден се състои 

във вдигането на камъка и внимателното му

полагане в средата на пътя, 

за да се спрат колоездачите,

да спре музикалния фон,

да спре Магистрала Две

в часа, посочен от червените артерии.

 

И когато всичко е спряло,

върпрепятствано от камъка,

– спрели са просветлените и милосърдни поколения, 

спряла е любовта 

между естествените и явните неща –

тогава задачата ще се състои в това

камъкът да бъде изваден оттам,

да бъде издигнат отново

от изморените очи

и да бъде заровен някъде, в нищото,

в онова езеро от сключено безразличие,

където скърца леглото, телевизорът грее,

блестят моторите,

виното пада вътре в светлината,

гният паметта у тъжните разговори,

и потъват заедно с камъка

в най-тоталното унияожение.

​

 

Prodigio// El trabajo de este día consiste/ en llevar una piedra de aquí para allá. /Es una roca muy pesada,/ más que un buey,/ más que una bolsa cargada de lluvia./ Es un agujero prehistórico,/ un espejo negro/ a punto de tragarse el mundo.// El trabajo de este día consiste/ en alzar esa piedra y depositarla/ suavemente en el medio del camino/ para que se detengan los ciclistas,/ se detenga la música de fondo,/ se detenga la Ruta Dos/ a la hora señalada por las arterias rojas.// Y cuando todo esté detenido,/ entorpecido por la piedra,/ detenidas las generaciones ilustradas y piadosas,/ detenido el amor entre las cosas naturales/ y las cosas manifiestas,/ el trabajo, entonces,/ consistirá en sacarla de ese lugar,/ levantar la piedra nuevamente, con los ojos cansados,/ y enterrarla por ahí,/ en la nada,/ en ese lago de cerrada indiferencia/ donde cruje la cama, alumbra el televisor,/ brillan los motores,/ cae el vino adentro de la luz,/ se pudren la memoria y las conversaciones tristes,/ y se hunden, con la piedra,/ en la más completa extinción. 

 

 

Близо до пристанището

​

Минават камионите. 

Димът от изгорелия дизел се смесва

с хладния ръмеж край брега.

 

Няма стихотворения съвършени

като слънцето, като сянката.

 

И още по-малко такива, които да говорят за места 

близки до пристанището, където е студено, 

където се трупат бронирани контейнери 

за лабилните хора и плъховете.

 

Преминават двете половини на едно куче. 

Първата носи една глава нормална, уплашена, 

а другата се разпръсква между мъглата и крастата.

На гарата го изкъпаха с парафин. 

Сигурно беше едноокият дето мие прозорците, 

който може би му даде къшей хляб 

и му нареди: Престани да се хапеш!

 

Нека мечтата на Паунд пребъде несмущавана. 

Ако класиците вече са се радвали

на широко разпространение в Америка, 

поне тук, близо до пристанището, 

сред машинарията, отровена

от изпражненията на чайките 

(където минават половините на кучето,

избягвайки товарните камиони), 

никой вече не прави нещата съвършени 

както слънцето, както сянката.

​

Cerca del puerto// Pasan los camiones./ Se llega a mezclar el humo del gasoil quemado/ con la llovizna fresca de la costa.// No hay poemas perfectos/ como el sol, como la sombra.// Y menos que hablen de lugares/ cercanos a este puerto donde hace frío,/ donde se apilan contenedores blindados/ para la gente inestable y para las ratas.// Pasan las dos mitades de un perro./ La primera lleva una cabeza normal, asustada,/ la otra se disipa entre la niebla y la sarna./ En la estación lo bañaron con parafina,/ seguro que fue el tuerto que limpia los vidrios,/ quizás le regaló un pedazo de pan/ y le ordenó: ¡basta de morderte!// Que no se turbe el sueño de Pound./ Si los clásicos ya tuvieron épocas/ de mayor circulación en América,/ al menos aquí, cerca del puerto,/ entre la maquinaria envenenada/ por la mierda de las gaviotas/ (donde pasan las mitades de un perro/ esquivando esos camiones de carga),/ ya nadie hace las cosas perfectas/ como el sol, como la sombra.

 

 

Сравнения

 

Вървя в кръг, 

сякаш нося ръка 

натоварена с бутилки, 

сякаш едната ми страна тежи повече, 

като птица, която има 

едно единствено крило.

 

Живея в кръг след кръг, 

            като странстващ бог.

 

Толкова много извъртам.

 

Като кръг, очертан от ръка 

натоварена с бутилки, 

като птица, чийто несигурен полет 

трае цяла вечност, 

а забраненото ѝ тегло 

тежи от страната на сърцето

​

​

Comparaciones// Ando en círculos/ como si llevara un brazo/ cargado de botellas,/ como si me pesara más un lado,/ como un pájaro que tuviera/ solamente un ala.// Vivo en círculos, como un dios errante./ Tantas vueltas que doy.// Como un círculo trazado por un brazo/ cargado de botellas,/ como un pájaro cuyo vuelo inseguro/ dura toda la eternidad/ y su peso prohibido/ va del lado del corazón.

​

 

 

Недоловимите звуци

 

Оставихме микрофона на запис

през цялата нощ в една пуста гора.

 

На следващия ден пуснахме записа,

но се чуваше само едно свистене. 

Нещо като метален вятър 

от безплодна планета.

 

Пуснахме записа на бързи обороти. 

Тогава изплуваха ниските шумове,

напомняха на разговор между две дървета, 

който се разстила от полето 

в посока на Магистрала Две.

 

Забързахме лентата още повече 

и звуците набъбнаха 

като разговор между две дървета, които растат

и – ако човек се заслуша внимателно,

с глава, опряна на някой cтвол – 

в един миг сякаш пропукват

думи като „огледало“, „отражение“, 

и много бавно думи като 

„кръстове“, „кръстачки“, 

„параклис“.

​

 

Los sonidos inaudibles// Dejamos andar el micrófono/ toda la noche en un bosque desolado.// Al otro día hicimos correr la grabación/ pero no se oyó más que un soplido./ Era como el viento metálico/ de un planeta estéril.// La hicimos correr más rápido./ Aparecieron entonces los ruidos bajos/ como si una conversación entre dos árboles/ se expandiera desde el campo/ hacia la Ruta Dos.// La hicimos correr más rápido aún/ y los sonidos crecieron/ como la conversación de dos árboles que crecen/ y que si uno escucha bien,/ con la cabeza apoyada en la madera,/ en algún momento parecen crujir/ palabras como «espejo», «espejismo»,/ y muy lentamente palabras como/ «cruces», «crucetas»,/ «humilladero».

​